Въздействие на финансовата криза върху Източна Европа

● 05. 09. 2017

Източна Европа като хомогенна и ясно определена икономическа зона вече не съществува. няколко Успешните преходни икономики ще постигнат напредък по пътя на конвергенцията, докато други могат Този процес отнема няколко десетилетия. Но не очакваме катастрофални валутни курсове или криза Защото интересите на Западна Европа на изток са огромни. Източна Европа е ескалация Финансовата криза е силно засегната от септември 2008 г.

Валутите в региона бяха девалвирани, различни страни съобщиха, че разполагат със собствени мерки за стабилизиране, докато други трябваше да бъдат стабилизирани със съдействието на МВФ, ЕС, ЕЦБ и партньорските държави. Структурните недостатъци, маскирани от излишната глобална ликвидност, бяха пренебрегнати твърде дълго.

Ако погледнем положението по-близо, става ясно, че двадесет години след началото на преходния процес е прекратена Източна Европа като хомогенно и ясно определено икономическо пространство за съществуване. И не само защото словенците и словаците са приели еврото, или защото словенците и чехите са средно поне толкова богати като португалците и гърците. Дори репресиите срещу глобалните финансови пазари не засегнаха всички страни от Източна Европа със същата сила.

Основната атака идва от банковия сектор и валутите на страните, в които се е развил екстремен икономически дисбаланс. Унгария, балтийските държави и страната Югоизточна Европа допринесоха за висок двуцифрен ръст на потреблението и кредита, нисък дефицит на прекомерен дефицит. Това се дължи на голямата им зависимост от външно финансиране, което е резултат от гореспоменатите заболявания.

От друга страна, Чешката република и Полша например са относително стабилни. Това е награда за умереността на техните граждани, по-голяма склонност към спестявания и независима парична политика. Първото заключение, което искаме Ниската тенденция към спестяване и последваща зависимост са основни структурни слабости в страните от Източна Европа в сравнение с развиващите се пазари в света.

Освен това Чешката република и Полша привлякоха голяма част от продуктивните преки инвестиции. Тяхната конкурентна среда, която се доближава до западноевропейските стандарти, прави търговията на тези пазари значима. В международните конкурентни оценки двете страни редовно се класират по-добре от дългогодишните членове на ЕС като Португалия, Гърция и Италия.

Второто заключение е, че в избрани източноевропейски държави преходът към пазарна икономика беше форма на дълбок процес на реформи. Така че несигурността на инвеститорите Що се отнася до другите страни от Източна Европа и тези, които са засегнати тежко от кризата, също е отражение на неуспеха в провеждането на структурни реформи в продължение на много години - какъвто е случаят с Португалия, Гърция и Турция Италия.

В допълнение към Полша и Чешката република, правителствата на Словения и Словакия също са осъществили структурни реформи. Тези четири ключови индустриални държави в Европа ще преживеят цикличен глобален спад, но ще могат бързо да участват в обновен растеж. Драстичното падане на БВП в Унгария и в балтийските държави, както и трудните процеси на адаптиране в реалните икономики на Югоизточна Европа, но тя причинява източната част на Европа като регион, ще се характеризира с много смесени тенденции през 2009 година. успешно осъществени реформи ще продължат процеса на сближаване. Че те вече са засегнати от кризата, едва ли ще бъдат забавени поради неизбежните корекции. Продължаването на значителни различия в просперитета в сравнение със Западна Европа и четирите основни източноевропейски страни може да се превърне в тема в продължение на няколко десетилетия. интересно, това би означавало, че историята се повтаря - предвид първата модернизация на страните от Източна Европа, преди появата на социализма.

Настоящата криза ясно показа, че структурните слабости и икономическите дисбаланси от голямо измерение могат да засегнат страните дори след присъединяването си към ЕС - и дори като пряка последица от това вписване. Например Унгария - веднъж ръководител на растежа - е направила грешки, които са паднали през последните пет години Просперитет в сравнение със средната стойност на 27-те страни от ЕС. Валутният риск и кризата с държавния дълг в източноевропейските страни обаче се смекчават от програмите "Кредитна подкрепа" на ЕС (или повече програми в бъдеще), гарантирани от ЕС.

Заслужава си обаче да се мисли за много аспекти на тези мерки. Първо, стана очевидно, че членството в ЕС е стабилизиращ фактор, който обаче не гарантира бърз икономически просперитет. На второ място, има успешни транзитивни икономики и държави от ЕС, които дават помощ на Латвия (и Исландия). Трето, подкрепящите мерки, предприети от Западна Европа, показаха, че има голям интерес да се стабилизират кризите в засегнатите страни в Източна Европа и да се избегне заразата.

Този интерес се дължи и на факта, че 19 от 25-те най-големи компании в Източна Европа и осем от десетте най-големи банки в региона идват от Западна Европа. По този начин Западна Европа е отчасти отговорна за настоящата ситуация. Това беше главно и преди всичко банките на Западна Европа, които засилиха бума на кредита и потреблението и преувеличените очаквания на някои източноевропейци.